Силното желание През годините съм обикаляла многократно ромски махали. Виждала съм бедност, мъка, наркомания, пиянство, жестокост, несправедливост, но и много доверие и обич. Още в началото на пътя, моят наставник и гуру от „Надежда и домове за децата“ ме предупреди: “Ще виждаш един много различен свят. Но никога не забравяй, че това са хора, които обичат децата си, колкото и да е различен начинът, по който го правят.”&nbsp;И аз го приех. Трудно, не веднага, но се получи. След близо десет години в тази човешка центрофуга от съдби мислех, че съм видяла всичко. Е, до горещия август на 2024.&nbsp;Настойчиво звънене по телефона. Вдигам. Отсреща трескав глас, дори не ми се представи, аз я разпознах… Моли за спешна помощ. В село Г. се прибира майка с бебета близнаци, сама, болна, без пукната стотинка и разбира се –на дъното на отчаянието. Няма време за подробности по телефона. Температурата навън е 39C. Дори на климатик не се живее лесно. Правя бърз списък на най-необходимото и се мятам на колата, заедно с внука ми, който ми е на гости от Ню Йорк. Споменавам последното, защото след видяното от него, емоционалният му мир се промени чувствително. А въпросите му по повода валяха дни наред. Отговарях с часове на най-трудно на въпроса „защо“?&nbsp;Пристигам, чака ме М. –началник ОЗД . Влизам в къщата, силно казано за постройката от 2 стаи. Отбелязвам, че поне е чисто. На леглото седи жена на видима възраст 20 години. Е, поне не е дете, отбелязвам наум аз. Гледа ме с големи пъстри очи и разказва адски нетипична история за роми. Оженили я на 14 години. Не харесвала момчето, но пък никой не я е питал. Отишла при него, заживели заедно. Минала година, В. не забременявала. Почнали да я гледат накриво и да шушукат. След още една година, уж кроткият и мъжзапочнал да я бие, да пие и да не се прибира с дни. Искала да се прибере в своето село, но баща й казал, че не я иска такава дефектна, дето не може да роди. Така се изнизали над 4 години – бой, скандали, оставяли я гладна, наказвали я с мълчание, все едно е прокажена.След пореден тежък побой, В. се почувствала много зле –повръщала, имала световъртеж и едва дишала от болки в ребрата. Наложило се да я заведат на лекар в Р. Направили нужните изследвания, обяснили и че може да подаде официално оплакване срещу съпруга си…и й съобщили, че е бременна.Зарадвала се В., зарадвали се всички. Съпругът продължавал да пие и да изчезва за седмици, но поне спрели побоищата. Тъкмо младата жена се поуспокоила и животът й поднесъл нови изненади –мъжът й влезнал в затвора за 3 години, установили, че чака близнаци и свекървата я прогонила, защото решила, че тези деца не са от сина, близнаци в рода нямали и това, с двете бебета било дяволска работа. Така мислили и родителите на В. Те имали още 4 дъщери и нямали нито място, нито желание да се грижат за детето си.&nbsp; За щастие я приютява лелята на момчето. Дели всеки залък с нея. Затова и децата В. кръщава на нея. И Двете. Иван и Ивана.&nbsp;После е ясно – помагаме! ОЗД, ние, те самите….Децата ще пораснат, дай боже живи и здрави. Може и бащата да ги обикне някой ден. Може и бабата да се припознае в тях някога…За мен беше странно отношението на общността към близнаците. Понеже е рядко, да не кажа почти неслучващо се, значи дяволът има пръст. Разбира се, че ще се опитаме да разясняваме, че това не е така. Освен предметната и емоционалната помощ там ще се налага да говорим много, да разясняваме, да убеждаваме, че не магията, а природата си е свършила работата както трябва. Надявам се, случаят на В. да има щастлив край.&nbsp;Поне аз ще вложа ум и сърце за това. The strong desire Over the years, I have been around Roma neighbourhoods many times. I have seen poverty, grief, drug addiction, drunkenness, cruelty, injustice, but also a lot of trust and love. From the beginning of the journey, my mentor and HHC guru warned me: “You will see a very different world. But never forget that these are people who love their children, however different the way they do it”. And I accepted it. It was hard, not right away, but it worked. After nearly ten years in this human centrifuge of fates, I thought I had seen it all.Well, until the hot August of 2024. The telephone rang insistently. I picked it up. A frantic voice on the other end of the wire, not even introducing herself to me, I recognized her... She was asking for emergency help. A mother with twin babies came home to the village of G., alone, desperate, sick, penniless and of course - at thebottom of despair. No time for details on the phone. The temperature outside was 39 degrees Celsius. Even the air conditioning could not handle the weather inside. I made a quick list of essentials and hopped in the car with my grandson who was visiting from New York. I am intentionally mentioning the latter because after what he has seen, his emotional peace has changed noticeably. And his questions about the occasion rained down for days. I spent hours answering him the most difficult question of all - “Why?”;When I arrived, M., the head of the Child Protection Department, was waiting for me. I entered the house, which consisted of 2 rooms. I noticed that at least it was clean. On the bed, a woman inher twenties were lying. Well, at least she was not a child, I noted in my mind. She was looking at me with her big colourful eyes and told me an extremely atypical story for Roma people. She got married at the age of 14. She didn’t like the boy, but nobody asked her. She moved to his place and they lived together. A year passed and V. didn’t get pregnant. The husband’s relatives began to look at her with evil eyes and to whisper. After another year, her supposedly meek husband started beating her, drinking and not coming home for days. She wanted to go back to her village, but her father said he didn’t want her to be so defective because she couldn’t get pregnant. So, this was how more than four years passed – with fighting, quarrelling, leaving her hungry, and punishing her with silence as if she were a leper. After another severe beating, V. felt very bad - vomiting, dizzy and barely breathing from pain in her ribs. She had to be taken to a doctor in M. The doctors did the necessary tests, explained she could file a formal complaint against her husband... and told her she was pregnant. V. was happy, everyone was happy. The husband kept drinking and disappearing for weeks, but at least the beatings stopped. Just when the young woman calmed down, life gave her new ordeals - her husband went to jail for 3 years, it became clear that she was expecting twins therefore the mother-in-law banished her because she decided that these children were not from her son, as there were no twins in the family and that, being pregnant with two babies, had something to do with the devil. V.’s parents thought the same way too. They had four other daughters and had neither the space nor the desire to care for her. Fortunately, the husband’s aunt offered her shelter at her place. She shares everything with V. – her home, her food... That was the reason why V. named both her children after her - Ivan andIvana. Then it is clear - we help! The Child Protection Department does, we do, they do... The children will grow up, may God bless them with health and happiness. Maybe the father will begin to feel love for them someday. Maybe the grandmother will start to love them someday, too...The community’s attitude towards the twins was strange to me. Since it is a rare occasion, almost unheard of and not happening, then the devil has a hand in the whole thing according to the Roma people’s beliefs. Of course, we would try to make it clear that this is not the case. Apart from the substantive and emotional help, there will have to be a lot of talking, explaining, and convincing that it is not black magic but Nature that has done its job properly. I hope V.&amp;#39;s case will have a happy ending. At least I will put my mind and my heart into it.

Силното желание / The strong desire

Когато имаш подкрепа, можеш много Искаме да ви разкажем за живота на една майка и нейните две деца, пътят й в чужбина и завръщането й в страната, предизвикателствата, трудностите, но и подадената ръка от „Надежда и домове за децата – България“.&nbsp;Потърсиха ни от ОЗД Кърджали за случай, по който заедно да работим и да съдействаме по предприетата мярка за превенция на раздялата. Цялото семейството – майка, баща и двете деца са били в Германия, където бащата е работил в строителството, а майката е работила в кухня. Тя е с основно образование. Със спестените пари са си купили част от къща в с. Широко поле, състояща се от две стаи, кухня и баня. Но не винаги е възможно пълно щастие. Бащата се събира с друга жена и прогонва майката и децата. Те се връщат в България и се установяват в семейното жилище. Майката остава без помощ и почти без доходи. До м. март 2024 г. е получавала майчински, а до април 2024 г. е получавала помощи за безработица от Бюрото по труда в размер на 418 лв. Не може да получава детски, т.к. бащата е прекъснал връзка с тях и не предоставя документ за доходи, не оказва и парична помощ на семейството си. Майката е с леко психично заболяване –„емоционално нестабилна личност“, което се проследява от лекари в местния психодиспансер. Налага се майката на период от 2-3 месеца да постъпва в болницата, приема и лекарства постоянно. <img src="https://lh7-rt.googleusercontent.com/docsz/AD_4nXf6ekiVk6_cup_o3JZWJfh6byOcmKM12KgdC4L9T0rbqFE-DSZSeufu-9dBkLWR1I1LsZL625n7ZDEV8n9SZW004bnBlQ5ApJnJ4rjJ7lMvPi-unFb1oriPSgLNII49mSq6u9TIEA?key=ab8-rLvN90Lzv0AG0MwWY3b7" height="229" width="306" style="margin-left:0px;margin-top:0px;"> <img src="https://lh7-rt.googleusercontent.com/docsz/AD_4nXfWgTG03qJQsx_4G9okbFxiW2klsQmNY9nKkuZ2moqLB1JWJ1mP6pAyBxT23kPVJyDOSkdUnIp0eTixPGONuSZeZYrsc9s1KkD5uYrg5prESuy2rAf72a4nLlnHkLvNOBFyZnBnig?key=ab8-rLvN90Lzv0AG0MwWY3b7" height="230" width="308" style="margin-left:0px;margin-top:0px;"> Родителите на майката живеят в съседно село и когато майката постъпва в болницата, те се грижат за децата. Дядото получава пенсия, имат и градинка и помагат на Мелиха и децата колкото могат, но възможностите им не са големи. По-голямото дете М. посещава училище, а през новата година ще постъпи в техникум. Малкото дете Т. се отглежда у дома от майката, баткото също помага и се включва в отглеждането на брат си. Отношенията между децата и майката са много добри, личи си, че са привързани един към друг и се обичат. Майката не може да допусне да се раздели с децата. Полага всички усилия да сегрижи за тях – поддържа къщата и децата чисти, готви им и е осигурила играчки на малкия. Надежда и домове за децата е непрекъснато до майката и децата, напътства я, съдейства й иоказва емоционална подкрепа.Задачите, които си поставихме, за да окажем помощ на семейството са следните:1. Осъществяване на контакти с личния лекар на майката, получаване на информация от него за заболяването й, как се развива, особености, за да можем пълноценно да й помагаме и съдействаме;2. Регионалният координатор на Надежда и домове за децата – България оказа съдействие за подаване на документите за ТЕЛК за нея;3. Заедно с водещия социален работник от ОЗД – Кърджали извършваме регулярни посещения и наблюдение на децата;4. Поради затрудненото финансово състояние на семейството на този етап оказваме подкрепа на семейството с памперси за малкото дете и храна за цялото семейство;5. ОЗД насочи майката да ползва услуга от Център за обществена подкрепа – оценка и повишаване на родителския капацитет. Ние, когато се налага придружаваме майката, срещаме се с колегите специалисти от ЦОП, обменяме опит и практики, услугата ще продължи да февруари 2025 г. През изминалите месеци насърчихме и помогнахме на майката да подаде документи в ТЕЛК. Очаква се решение. Когато получи такова тя ще има постоянен доход, който няма да поставя семейството в риск да останат без храна и доход. Баткото работи през лятото сезонна работа и помага на майка си, купува играчки на Т. Подпомагаме майката да разкопае дворчето и да го превърне в зеленчукова градина. Заедно с по-големия син са намерили в интернет указания за изработване на циментови фигурки за украса на градините и имат желание да потърсят начин за продажбата им. Съдействаме на семейството да търсят надомна работа по интернет, което би било възможност за осигуряване на доходи. Разговаряме и подготвихме майката за постъпването на Т. в детска градина. „Надежда и домове за децата“ потърси съдействие от местния кмет за решаването на възникнал междусъседски спор.Ще продължим помощта до постигане на устойчивост и сигурни доходи за семейството, ще продължаваме да поддържаме връзка и наблюдения, както и да оказваме съдействие, консултиране и застъпничество, както и да работим с всички партньори и замесени в случая. When you have support, you can do a lot We want to tell you about the life of a mother and her two children, her journey abroad and her return to her homeland, the challenges, the difficulties, and the hand given by Hope and Homes for Children - Bulgaria.We were sought by the Child Protection Department in Kardzhali about a case to work on together and to assist in the measures taken to prevent separation. <img src="https://lh7-rt.googleusercontent.com/docsz/AD_4nXcECqpjp43IExG1OkFE5rV5-YbHteaaiThJfoWkQt0r6mlvA0KGyu6GQGiXR5se7F5PVnnA8B6HEZ7iOHbcrOnqxDIPS-wkevYBHFaLFzC9wQXrXydxxjamHV0gIMyJFDJHzLz_yA?key=ab8-rLvN90Lzv0AG0MwWY3b7" height="236" width="315" style="margin: auto; display: block;"> The whole family – the mother, the father and the two children were in Germany where the father used to work in construction and the mother used to work in a kitchen. She has primary education. With the money they had saved, they bought part of a house in the village of Shiroko Pole. The property they bought consists of two rooms, a kitchen and a bathroom. However, achieving complete happiness is notalways possible. However, the father got together with another woman and banished the mother and the children. They returned to Bulgaria and settled in the family home. The mother was left without help and almost without income. Until March 2024 she received maternity benefits and until April 2024 she received unemployment benefits from the Labour Office for BGN 418. She cannot receive child benefits as the father has cut off contact with them and provides no proof of income, nor does he provide any financial aid to his family. The mother has a slight mental illness - an“emotionally unstable personality”, which is monitored by doctors at the local psychiatric hospital. The mother has to be admitted to the hospital every 3 months, and she takes medication constantly. The mother’s parents live in a village nearby and every time the mother is admitted to the hospital, they take care of the children. The grandfather is paid a pension, they also have a garden and help Melihaand the children as much as they can, but their opportunities are not that great. The older child M. is attending school, and during the new school year, he will be enrolled in a technical school. T. is a toddler and he is being raised at home by his mother, his elder brother also helps and joins in looking after his little brother. The relationship between the children and the mother is very good, it is&nbsp; obvious that they are attached and love each other. The mother cannot allow herself to be separated from the children. She makes every effort to take care of them - keeps the house and the children clean, cooks for them and provides toys for the little ones. Hope and Homes for Children is constantly there for the mother and her children, guiding her, assisting her and providing emotional support. The tasks we set ourselves to help the family are as follows:1. Making contact with the mother’s general practitioner, getting information from him/her about Meliha’s illness, how it develops, features, so that we can fully help and assist her;2. The regional coordinator of Hope and homes for children - Bulgaria assisted her in submitting her documents in order to apply to Labour expert doctor’s commission;3. Together with the lead social worker from the Child Protection Department in Kardzhali we carry out regular visits and monitoring of the children;4. Due to the difficult financial situation of the family at this stage we support the family with diapers for the young child and food for the whole family;5. The Child Protection Department referred the mother to use a service from the Community Support Centre - assessment and improvement of the parental capacity. We accompany the mother when necessary, meet with fellow professionals from the Community support centre, and share experiences and practices, the service will continue until February 2025. Over the past few months, we have encouraged and helped the mother to submit her documents to the Labour expert doctor’s commission. A decision is pending. When she receives one, she will have a steady income that will not put the family at risk of going completely without food and income. The older brother had taken seasonal jobs during the summer and helped his mother financially and bought Turhan toys. We helped the mother dig up the backyard and turn it into a vegetable garden to support her livelihood. Together with the older son, they have found instructions on the internet for making cement figurines to decorate the garden and, they are keen to find a way to sell them. We assisted the family on how to look for home-based work on the internet, which would be a good income-generatingopportunity. We talked to the mother to prepare her for the moment when T. would turn 3 and should start kindergarten. Hope and Homes for Children also supported the family with diapers and food, and We sought the assistance of the local mayor to resolve an inter-neighborhood dispute. We will continue the assistance until the family has sustainability and secure income, and we will continue to monitor them, provide assistance, counselling and advocacy, and work with all stakeholders.

Да дадем надежда и дом на всяко дете / Giving hope and a home to every child

Organizer:

Financial report

Amount Collected: BGN 19,477.59

The campaign was supported by