„Надежда и домове за децата – клон България“ – полага усилия децата да се отглеждат в семейна среда и никога да не попадат в институции. Помага на семействата да преминават през кризи и подрастващите да получават необходимите за тях грижи.
Защото мястото на детето е в семейството!
„Надежда и домове за децата - клон България“ активно участва при намиране на работа, издаване на лични документи, ремонт на жилището и всички дейности, които водят до трайни доходи и стабилност на нуждаещите се.
Екипът на „Надежда и домове за децата - клон България“ е до родителите, когато детето се разболее, посещава болници, има нужда от специфични храни, оборудване, наем и допринася здравите малчугани да са щастливи. Насърчава местните общности да мобилизират ресурси и работи за създаване на стабилизираща среда, която да води до дълготраен ефект.
20-годишната Александра си пожелава да стане социален работник, за да помага на хората. 5-годишната Ива си мечтае винаги да бъде при своите родители. Филип ще забрави, че е бил в институция.
Ива и Филип са имена на две от невидимите деца на България. Кризата в семействата им ги застрашава с живот в институция.
А какво е нужно на едно дете, за да се превърне в добър човек?
Да расте сред хора, които го обичат и се грижат за него.
Да се учи, да работи и да се възпитава в емпатия.
Да разбира, че ако е в беда, може да потърси помощ и ще я открие.
Всяка помощ от страна на „Надежда и домове за децата - клон България“ е бърза и целенасочена, основана на индивидуална оценка и краткотрайна, за да не се създават зависимости от дарения и децата да растат с достойнство.
Вашата подкрепа ще подпомогне 14 деца от семейства в криза в областите Бургас, Велико Търново, Стара Загора, Хасково, Кърджали.
Гаранти на кампанията:
Станислава Неделчева – Член на контролния съвет, Сдружение „Паралелен свят“, гр. Пловдив
„Сдружение „Паралелен свят“ е родителска организация, учредена през 2010 г. като Сдружение с общественополезна дейност. Сдружението започва своята дейност от самото си създаване и е пълноправен член на Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения /БАЛИЗ/. Партньорството ни с „Надежда и домове за децата – клон България“ е свързано с работата ни с деца с увреждания и техните семейства, предоставяне на експертиза и сътрудничество по различни казуси, за интеграция на хората с различна степен на увреждане обществения живот.”
Лора Саркисян– Управител на „Промола“ ЕООД, гр. Русе
“Свидетел съм на сътрудничеството между „Надежда и домове за децата – клон България“ и сдружение „Еквилибирум”, стартирало със закриването на първия Дом за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) в Тетевен през 2010 година. Работата на двата екипа по случаи на превенция на изоставянето на деца, подкрепа на приемни семейства и извеждане на деца от ДМСГД и от Центрове за настаняване от семеен тип на деца с увреждания, е била многократно оценявана и отличавана като добра практика от институции и донори в България и в ЕС.”
За какво ще се използват даренията?
Разчет на средствата за едно дете и неговото семейство:
Идентифициране на деца и семейства в риск от раздяла, работа по връщане на детето в родното му семейство, подкрепа за настаняване в приемно семейство, работа по закриване на институциите и извеждане на децата от тях – 84 лв.;
Целенасочена подкрепа за семейства в шест ключови области (условия на живот, поведение, физическо и психическо здраве, заетост и домакинство, образование и семейни и социални взаимоотношения) – 774 лв.;
Развитие и подобряване на местните услуги, координация и комуникация – 102 лв.;
Мониторинг и последваща подкрепа на семействата – 238 лв.;
Публичност – 108 лв.;
Заплати – 813 лв.;
Административни разходи - 478 лв.;
Общо разходи за едно дете: 2597 лв.;
Общо разходи за 14 деца: 36 358 лв.;
Разходите, свързани с материална и парична подкрепа на децата и техните семейства, ще покриват:
Режийни – ток, вода, отопление;
Наем;
Консумативи и материали за бебе/дете;
Закупуване на дърва за огрев;
Осигуряване на дрехи, помагала за бебе/дете, покриване на такса за детска градина;
Покриване на инцидентни разходи (закупуване на хранителни продукти за семейството, консумативи за дома, други);
*Ако се съберат средства над целевата сума, ще се използват за нуждите на други деца в нужда и техните семейства.
Лични истории:
Минка и Божидар
Историята на Минка и Божидар е история за силата на майчината любов. Минка разбира, че е бременна, и когато съобщава на бащата, той ѝ заявява, че„Това дете не е от мене“.
Не се чувства готова да стане майка, тъй като и тя самата е отгледана в институции. Бременността ѝ е ненаблюдавана и детето се ражда с ниско тегло и със съмнения за здравословното му състояние. Майката няма подходящи жилищни условия, постоянни доходи и подкрепяща среда, а здравословното състояние на детето предполага, необходимостта от полагане на грижи и наблюдение от медицински специалисти. Това довежда до предприемане на мярка за закрила настаняване в дом за медико-социални грижи.
Мариета Гъркова, нач. Отдел „Закрила на детето“ при ДСП гр. Велико Търново
Майката посети отдел „Закрила на детето“ и заяви своето категорично желание да поеме грижата за детето си. Тогава ние се обърнахме и към „Надежда и домове за децата“. Тъй като знаехме, че те разполагат с ресурси и тяхната мисия е именно такава – да събира разделените семейства, да подкрепя родителите в отглеждането и възпитанието на своите деца.
Това, което мога да кажа, че съм щастлива и горда, че заедно с екипа успяхме да върнем усмивката на детето, а на майката вярата и надеждата за едно по-светло и сигурно бъдеще. И убедена съм, че семейството е мястото, където всяко едно дете трябва да расте, защото няма нищо по-красиво от това, колкото специалното отношение между майката и детето, нейната безусловна обич и грижа към детето.
Светла Иванова, Регионален координатор на „Надежда и домове за децата” – България за Област Велико Търново.
За майката беше кризисна ситуация, за нас беше предизвикателство, труд, емоция, компетентности да ѝ помогнем в тази борба. Самата майка показа желание и старание да се справи с поставените ѝ цели и задачи, които не бяха леки. Така че ние се обединихме – отделите „Закрила на детето“, аз като координатор на „Надежда и домове за децата“, Център за обществена подкрепа, и помогнахме на майката да развие родителски способности, насърчавахме посещенията ѝ в дома при детето, за да се създаде и запази тази връзка родител – дете, която е много важна занапред за самото семейство.”
Аз вярвам и съм упорита и не допускам, че няма да бъде върнато детето в нейната семейна среда. Ако нямам тази вяра и убеденост, аз не виждам смисъл да започне този процес. Било на превенция на изоставяне на деца или реинтеграция в семейна среда. Това е разбиране, това е емоция, това е труд, това е компетентност, това е нещо, което го нося в сърцето си и душата си. Това, ако аз не го притежавам, няма как да помогна на други хора.
Минка
Отидохме, взехме Божидар, той беше мъничък. Той ми е първото дете. И аз си викам – „Боже, аз хубаво го взех, при мене, обаче, какво ще го правя – не знам. Никакви спестени пари нямах зад гърба си.” Трябваха и памперси, благодарение на тези хора на „Надежда и домове“ до две години – продукти, памперси на детето… ето, пералня ми купиха, хладилник ми купиха. Доста ме подкрепиха и аз вярвах, че те ще бъдат зад гърба ми и никога няма да ме оставят. Благодарение на тези хора получих най-важното – Божидар да е при мене! …”
И сега съм много щастлива майка. На всички хора им пожелавам – да не кажат „НЕ”, отказвам се дотука, край! Винаги трябва да са…винаги напред! Най-голямото богатство… И съм щастлива и съм горда, че той ми е син.”
Благодарение на „Надежда и домове на децата“, че и… както са ми казали – „Минче, не се притеснявай, ние ще те подкрепим, ще те закриляме…ще се борим заедно! ЗАЕДНО, ще го вземем Божидар.“ И обещаха ми и ей го. Синът ми, при мене.”
Мартина и Николай
Мартина
Моята история е… на 15 години забременях… „не съм го планирала“. Тогава просто не знаех как ще продължи живота ми нататък. Притеснявах се много, беше ме страх да кажа и си мислех, че като не кажа и че никой няма да разбере…
След като родих, реално исках да го оставим в дом за деца. Размислих, след като го видях, защото моята стая се падаше точно до стаята с бебетата и големия прозорец, всичко се вижда. Само моето детенце стоеше там самичко и просто гледаше в една точка и на мен ми стана много тъжно.
Реално баба ми каза „Аз ще те подкрепя, каквото и да решиш“. И аз реших, просто да го взема, защото след това просто щях да се чудя къде е това дете, какво е станало с това дете.
Първоначално не можех да приема факта, че вече съм майка. Трудно ми беше да го приема няколко години, не няколко месеца, няколко години. Беше ми много трудно, не знаех въобще какво се изисква от мен, какво трябва да направя. За мен да си майка значи да даваш всичко, което имаш, на собственото си дете и на никой друг. Абсолютно всичко.
Марушка Димитрова (бабата на Мартина)
Аз може би съм виновна, защото не успях да усетя, че нещо се случва. Беше влязла в четвъртия месец вече, когато наистина разбрахме, че има нещо. Баща ѝ я води в три университетски болници нали….по съвсем легален начин, ако има вариант, за нещо да се направи. Но и на трите места го посъветваха, че е твърде малка, че не трябва да рискуваме и в крайна сметка здравето ѝ беше най-важно. И така приехме нещата, ами така е трябвало да стане. Изведнъж станах прабаба.
В един момент се бях отчаяла като се роди Николай. Защото, нали….все пак мисля, че съм разумен човек и си давах сметка какво ни предстои занапред. И един ден ни се обадиха от закрила на детето и ми казаха дали имам нещо против да ме свържат с една дама, която представлява тази организация и която помага на хора в затруднено положение. Аз съм отворена за тия неща. Съзнавах, че наистина имах нужда. И така се запознах с Евгения и трябва да ви кажа, че Евгения е един от най-близките ми и най-обичани хора от мен. Защото тя през цялото време беше във връзка с това, което става с нас. Не знам по какъв начин усещаше Евгения, че аз имам нужда от нея, просто на секундата идваше, без да се обаждам. Точно в най-трудния момент беше тук до мен.
„…ако не бяха „Надежда и домове за децата“, не бих могла да се справя по този начин, по който те ми помогнаха, и аз успях да осигуря най-необходимото на трите деца.”
Евгения Месерджиева – регионален координатор на „Надежда и домове за децата“, България за област Бургас.
„Най-голямото предизвикателство е да видя как едно дете трябва да встъпи в ролята на майка. Едно дете, което има нужда от подкрепа, дете, което се отглежда от своята баба и което трябва да се грижи за друго дете. Така че за мен, бе от особена важност майката да полага грижи за своето дете и в същото време да продължи нормално своя живот, своето образование.” „Това, което ми дава сила, е, че работата е много динамична и всеки случай изисква индивидуален подход, а на мен това много ми харесва. Аз много харесвам да имам динамика в своята работа, обичам да работя с хора и цялата ми кариера винаги е била свързана с деца от институции и като цяло съм оказвала винаги социална и психологическа подкрепа.”
Мартина
„Искам да науча Николай на уважение. Искам да уважава другите, да уважава себе си, просто искам да стане добър човек. Искам да се гордея с него, да се радвам, че ми е син и просто да го хваля, а не да се оплаквам. Искам просто да стане добър човек.”
За организатора:
„Надежда и домове за децата - клон България“ е учредена през 2011 г. като клон на британската благотворителна организация „Hope and Homes for Children“, която Марк и Каролайн Кук основават в Уилтшир, Англия през 1994 г. С помощта на „Надежда и домове за децата - клон България“ е закрита първата българска специализирана институция за деца 0-3 в град Тетевен през 2010 г.
Дейността на „Надежда и домове за децата - клон България“ е насочена към подкрепа на правителството за провеждането на реформата по деинституционализация на грижите за деца в България и създаване на условия за подкрепа на деца и семейства в риск. Основните направления, в които организацията осъществява дейността си, са:
Пряка работа с деца и семейства;
Повишаване на капацитета на системата за закрила на детето;
Застъпническа дейност – чрез участието си в коалиция „Детство 2025“ „Надежда и домове за децата - клон България“ взема активно участие във форуми и събития, посветени на развитие на процеса по деинституционализация. Включва се в постоянната експертна група по деинституционализация на държавно ниво, което дава възможност за активен принос в изграждането на политики по отношение на правата на децата и тяхната закрила. На регионално ниво застъпничеството се изпълнява чрез Областните координационни механизми по деинституционализация, които са инициирани от Надежда и домове за децата и се управляват от Областните управители – насочени към решаване на конкретни казуси на деца и семейства в риск от 0-3 години.
„Надежда и домове за децата - клон България“ работи в 21 области в България и вече има над 2462 осъществени превенции на изоставяне на деца и над 150 реинтеграции на деца. С тяхна помощ са закрити 25 институции за бебета и се работи по закриване на последните останали Домове за медико-социални грижи за деца в Кърджали, Стара Загора, Варна и Плевен.
Оценката на нуждите в областите Бургас, Варна, Велико Търново, Хасково, Сливен, Стара Загора, Ямбол, Кърджали, София, Видин, Враца, Плевен показа необходимостта от интервенция в 89 семейства, за да се предотврати изоставянето на 170 деца в риск, да се съберат 2 деца с техните биологични родители и да се подпомогне преходното настаняване и приемна грижа на 41 деца. Необходимите средства за подпомагането на тези 213 деца и техните семейства е 166 180 лв.
Политика на организацията – майка е гражданско участие във финансирането на работата на „Надежда и домове за децата – клон България“ сцел по-широкото разпознаване на каузата „Реформа в грижата за деца в България“. Бюджетът за самофинансиране на НДД за 2023 г. е 346 569 лв., което е 30% от общия бюджет на организацията. Разходите за управление, външна оценка и изследвания се покриват от Англия.
Отчетите на дейността и ГФО за 2021, 2020, 2019 г.
English Version:
Giving hope and a home to every child
About the idea:
"Hopes and Homes for Children - Bulgaria" actively strives to ensure that children are raised in a family environment and never end up in institutions. It helps families through crises and ensures that adolescents receive the necessary care.
The place of every child is in the family!
"Hopes and Homes for Children - Bulgaria" actively seeks employment, issues personal documents, repairs housing, and all activities that lead to sustainable income and stability for those in need.
The "Hopes and Homes for Children - Bulgaria" team is there for parents when a child falls ill, visits hospitals, needs specific food and equipment, and contributes to the well-being of the little ones. It encourages local communities to mobilize resources and works to create a stabilizing environment that leads to long-term effects.
20-year-old Alexandra wishes to become a social worker to help people—5-year-old Iva dreams of always being with her parents. Philip will forget that he was in an institution.
Iva and Philip are the names of two of Bulgaria's invisible children. The crisis in their families threatens them with a life in an institution.
And what does a child need to become a good person?
To grow up among people who love and care for them. To learn, work, and be raised with empathy. To understand that they can seek help and find it if they are in trouble.
Every assistance from "Hopes and Homes for Children - Bulgaria" is quick and targeted, based on individual assessment and short-term, so as not to create dependencies on donations and for the children to grow up with dignity.
Your support will help 14 children from crisis families in Burgas, Veliko Tarnovo, Stara Zagora, Haskovo, and Kardzhali.
Guarantee of the campaign:
Stanislava Nedelcheva - Member of the Supervisory Board, Association "Parallel World," Plovdiv
"The Association "Parallel World" is a parent organization founded in 2010 as an Association with public benefit activities. The Association has been active since its inception and is a full member of the Bulgarian Association for Persons with Intellectual Disabilities /BALID/. Our partnership with "Hope and Homes for Children - Bulgaria Branch" is related to our work with children with disabilities and their families, providing expertise and cooperation on various cases for integrating people with different degrees of disability into public life."
Laura Sarkisyan - Manager of "Promola" Ltd., Ruse "I have witnessed the cooperation between "Hope and Homes for Children - Bulgaria Branch" and the association "Equilibrium," which started with the closure of the first Medical-Social Care Home for Children (MSCC) in Teteven in 2010. Both teams' work on cases of child abandonment prevention, support for foster families, and removing children from MSCC and Family-Type Accommodation Centers for Children with Disabilities has been repeatedly praised and recognized as good practice by institutions and donors in Bulgaria and the EU."
What will we use the donations for?
Allocation of funds for one child and their family:
Identification of children and families at risk of separation, work on reuniting the child with their family, support for placement in foster care, work on the closure of institutions and the removal of children from them - BGN 84; Targeted support for families in six key areas (living conditions, behavior, physical and mental health, employment and household, education, and family and social relationships) - BGN 774; Development and improvement of local services, coordination and communication - BGN 102; Monitoring and follow-up support for families - BGN 238; Publicity - BGN 108; Salaries - BGN 813; Administrative expenses - BGN 478; Total costs for one child: BGN 2597;
Total expenses for 14 children: BGN 36,358.
The expenses related to material and financial support for the children and their families will cover:
Utilities - electricity, water, heating; Rent; Consumables and materials for baby/child; Purchase of firewood; Providing clothes, baby/child aids, covering the fee for kindergarten; Covering incidental expenses (purchase of food products for the family, household consumables, others); *If funds are raised above the target amount, they will be used for the needs of other children in need and their families.
Personal stories:
Minka and Bozhidar
Minka and Bozhidar's story is about the power of a mother's love. Minka finds out she is pregnant, and when she tells the father, he declares, "This child is not mine." She doesn't feel ready to become a mother, as she was raised in institutions. Her pregnancy is unmonitored, and the child is born with low birth weight and concerns about her health. The mother does not have suitable housing conditions, a stable income, and a supportive environment, and the child's health condition requires care and monitoring by medical specialists. This leads to implementing a measure for placement in a home for medical and social care.
Marieta Garkova, Head of the "Child Protection" Department at the Social Support Center in Veliko Tarnovo
The mother visited the "Child Protection" department and expressed her unconditional desire to care for her child. So we turned to "Hope and Homes for Children." We knew they had resources, and their mission was to reunite separated families and support parents in raising and nurturing their children. I am happy and proud that together with the team, we brought back the smile to the child and gave the mother faith and hope for a brighter and safer future. I am convinced that the family is where every child should grow up because there is nothing more beautiful than the special bond between a mother and her child, her unconditional love and care for the child.
Svetla Ivanova is the regional coordinator of "Hope and Homes for Children" - Bulgaria for the Veliko Tarnovo Region.
For the mother, it was a crisis; for us, it was a challenge, hard work, emotion, and competence to help her in this fight. The mother showed willingness and effort to cope with her goals and tasks, which were challenging. So we united - the "Child Protection" departments, me as the coordinator of "Hope and Homes for Children," the Center for Social Support. We helped the mother develop parenting skills and encouraged her visits to the child's home to create and maintain the parent-child bond, which is very important for the family."
I don't see the point in starting this process if I don't have this faith and conviction. Whether it is the prevention of child abandonment or reintegration into the family environment, this is understanding, emotion, hard work, and competence, which I carry in my heart and soul. If I don't possess it, I can't help other people.
Minka
We went, and we took Bozhidar; he was tiny. He is my first child. And I say to myself - "God, I took him well, but what will I do with him - I don't know. I had no savings behind me." We needed diapers, thanks to these people from "Hope and Homes" - products, diapers for the child... they bought me a washing machine and a refrigerator. They supported me a lot, and I believed they would be behind me and never leave me. Thanks to these people, I got the most essential thing - Bozhidar to be with me! ..."
And now I am a delighted mother. I wish all people - do not say "NO," I give up here; it's over! They always have to be - always forward! The most significant wealth And I am happy and proud that he is my son."
Thanks to "Hope and Homes for Children,"... they told me - "Minka, don't worry, we will support you, we will protect you... we will fight together! TOGETHER, we will take Bozhidar." And they promised me, and here he is. My son, with me."
Martina and Nikolay
Martina
My story is that at 15 years old, I got pregnant. "I didn't plan it." At that time, I didn't know how my life would continue. I was apprehensive. I was afraid to say, and I thought no one would understand if I didn't say anything. After giving birth, I wanted to leave him in a children's home. I thought about it after seeing him, because my room was right next to the baby's room and the big window, everything was visible. Only my baby was standing there alone and looking at one point, which made me very sad. My grandmother said, "I will support you, whatever you decide." And I decided to take him because then I would wonder where that child was, what happened to him. Initially, I couldn't accept that I was already a mother. It was difficult for me to get that for several years, not several months. It was challenging; I didn't know what was required or what to do. For me, being a mother means giving everything you have to your child and no one else—absolutely everything.
Marushka Dimitrova (Martina's grandmother)
Maybe I am to blame because I didn't know something was happening. She was already in the fourth month of the pregnancy when we found out that there was something. Her father took her to three university hospitals. In a completely legal way, if there was an option to do something. But at all three places, they advised that she was too young, that we shouldn't take risks, and ultimately, her health was the most important. And so we accepted things, well, that's how it had to happen. Suddenly, I became a great-grandmother. At one point, I was desperate when Nikolay was born. Because, well, I still think that I am reasonable, and I realized what lay ahead for us.
One day, we received a call from the child protection agency, and they asked if I had any objections to being connected with a lady who represents this organization and helps people in difficult situations. I am open to these things. I realized that I needed it. And that's how I met Evgeniya, and I have to tell you that Evgeniya is one of my closest and most beloved people, as she was always in touch with what was happening to us. I don't know how Evgeniya sensed that I needed her; she just came in a second without me calling her. She was here with me at the most challenging moment. "...if it weren't for 'Hope and Homes for Children,' I wouldn't have been able to cope with how they helped me, and I managed to provide the most necessary things for the three children."
Evgeniya Messerjieva is a regional coordinator for "Hope and Homes for Children," Bulgaria, in the Burgas region.
"The biggest challenge is seeing a child having to take on the role of a mother. A child needing support is raised by their grandmother, who has to care for another child. So, the mother needed to take care of her child and continue her life and education as normal." "What gives me strength is that the work is very dynamic, and each case requires an individual approach, which I like. I enjoy having dynamics in my work and working with people. I have always been connected to children in institutions throughout my entire career. Overall, I have always provided social and psychological support."
Martina:
"I want to teach Nikolay about respect. I want him to respect others and himself; I want him to become a good person. I want to be proud of him, to rejoice that he is my son, and praise him, not complain. I want him to become a good person."
About the organization:
"Hope and Homes for Children - Bulgaria Branch" was established in 2011 as a branch of the British charity organization "Hope and Homes for Children," founded by Mark and Caroline Cook in Wiltshire, England, in 1994. With the help of "Hope and Homes for Children - Bulgaria Branch," the first specialized Bulgarian institution for children aged 0-3 was closed in 2010.
The act "Hope and Homes for Children - Bulgaria Branch" is focused on supporting the government in implementing the reform of deinstitutionalization of child care in Bulgaria and creating conditions for helping children and families at risk. The main areas in which the organization operates are:
Direct work with children and families; Increasing the capacity of the child protection system; Advocacy - by participating in the "Childhood 2025" coalition, "Hope and Homes for Children - Bulgaria" actively participates in forums and events dedicated to developing the deinstitutionalization process. It engages in the permanent expert group on deinstitutionalization at the national level, which allows for an active contribution to developing policies regarding children's rights and their protection. At the regional level, advocacy is carried out through the Regional Coordination Mechanisms for Deinstitutionalization, initiated by Hope and Homes for Children and managed by Regional Governors - focused on resolving specific cases of children and families at risk from 0-3 years old.
"Hope and Homes for Children - Bulgaria" operates in 21 regions in Bulgaria and has already implemented over 2462 prevention measures against child abandonment and 150 child reintegrations. With their help, 25 baby institutions have been closed, and work is underway to complete the remaining Homes for Medical-Social Care for Children in Kardzhali, Stara Zagora, Varna, and Pleven.
The needs assessment in the regions of Burgas, Varna, Veliko Tarnovo, Haskovo, Sliven, Stara Zagora, Yambol, Kardzhali, Sofia, Vidin, Vratsa, Pleven showed the need for intervention in 89 families to prevent the abandonment of 170 children at risk, reunite two children with their biological parents, and support the transitional placement and foster care of 41 children. The necessary funding to support these 213 children and their families is 166,180 BGN.
The organization's policy encourages civic participation in financing the work of "Hope and Homes for Children - Bulgaria" to raise awareness of the cause of "Childcare Reform in Bulgaria." The self-financing budget for HHC for 2023 is 346,569 BGN, 30% of the organization's total budget. England covers management expenses, external evaluation, and research.
Отчетни документи от страна на бенефициента за изразходваните средства
Преминаване на процедури по одобрение на кампаниите
Всяка кампания има гарант и координатор отговарящи за кампанията
Стани част от идеята на Подкрепи.бг
Финансови отчети
Събрана сума: 18 399,79 лв.
Налични: 2788,29 лв.
Гарантирани: 0,00 лв.
Преведени: 15 367,00 лв.
Отчетени: 15 516,25 лв.
Тип
Стойност
Описание
Дата
Прикачени файлове
Хранителни
1536,26 лв.
Храни, пелени и др. хигиенни продукти - 09.2024 - 11.2024
11/26/2024
Хранителни
806,54 лв.
Храни - 09.2024 - 11.2024
11/21/2024
Транспорт
404,51 лв.
гориво транспорт 2 деца и семействата им
8/31/2023
Комунални
128,57 лв.
електричество
8/31/2023
Комунални
260,00 лв.
Дърва за огрев . 01.2024 г.
1/5/2024
Комунални
948,81 лв.
Електричество - 01.2024 - 03.2024
3/5/2024
Медицински
128,89 лв.
Лекарства - 01.2024 - 03.2024
3/11/2024
Комунални
157,16 лв.
Електричество - 10.2024
10/11/2024
Медицински
43,38 лв.
Лекарства - 11.2024
11/22/2024
Транспорт
254,72 лв.
Гориво - 09.2024 - 11.2024
11/6/2024
Транспорт
208,67 лв.
Гориво - 01.2024 - 03.2024
3/13/2024
Хранителни
1564,23 лв.
Хранителни разходи
8/31/2023
Хранителни
2117,85 лв.
Храни, пелени и хигиенни продукти
3/23/2024
Жилищни
199,99 лв.
Строителни материали - 10.2024
10/8/2024
Медицински
200,00 лв.
карта за рехабилитация за 10 посещения на 5 деца със синдром на Даун от Центъра за ранно детско развитие
6/16/2023
Медицински
100,00 лв.
Медицински прегледи и манипулации
8/31/2023
Жилищни
115,00 лв.
домашни уреди
8/8/2023
Административен
1300,00 лв.
Частичен хонорар на 5 социални работника за 3 месеца.
Кърджали, Велико Търново, Бургас, Хасково, Стара Загора
3/31/2024
Административен
780,00 лв.
частичен хонорар за 3 социални работника за 3 месеца
8/31/2023
Наеми
126,00 лв.
Наем - 10.2024
10/23/2024
Новини
9.12.2024 г. 07:07
Надежда и домове за децата
Силното желание / The strong desire
Силното желание
През годините съм обикаляла многократно ромски махали. Виждала съм бедност, мъка, наркомания, пиянство, жестокост, несправедливост, но и много доверие и обич. Още в началото на пътя, моят наставник и гуру от „Надежда и домове за децата“ ме предупреди: “Ще виждаш един много различен свят. Но никога не забравяй, че това са хора, които обичат децата си, колкото и да е различен начинът, по който го правят.”
И аз го приех. Трудно, не веднага, но се получи. След близо десет години в тази човешка центрофуга от съдби мислех, че съм видяла всичко. Е, до горещия август на 2024.
Настойчиво звънене по телефона. Вдигам. Отсреща трескав глас, дори не ми се представи, аз я разпознах… Моли за спешна помощ. В село Г. се прибира майка с бебета близнаци, сама, болна, без пукната стотинка и разбира се –на дъното на отчаянието. Няма време за подробности по телефона. Температурата навън е 39C. Дори на климатик не се живее лесно. Правя бърз списък на най-необходимото и се мятам на колата, заедно с внука ми, който ми е на гости от Ню Йорк. Споменавам последното, защото след видяното от него, емоционалният му мир се промени чувствително. А въпросите му по повода валяха дни наред. Отговарях с часове на най-трудно на въпроса „защо“?
Пристигам, чака ме М. –началник ОЗД . Влизам в къщата, силно казано за постройката от 2 стаи. Отбелязвам, че поне е чисто. На леглото седи жена на видима възраст 20 години. Е, поне не е дете, отбелязвам наум аз. Гледа ме с големи пъстри очи и разказва адски нетипична история за роми. Оженили я на 14 години. Не харесвала момчето, но пък никой не я е питал. Отишла при него, заживели заедно. Минала година, В. не забременявала. Почнали да я гледат накриво и да шушукат. След още една година, уж кроткият и мъж
започнал да я бие, да пие и да не се прибира с дни. Искала да се прибере в своето село, но баща й казал, че не я иска такава дефектна, дето не може да роди. Така се изнизали над 4 години – бой, скандали, оставяли я гладна, наказвали я с мълчание, все едно е прокажена.
След пореден тежък побой, В. се почувствала много зле –повръщала, имала световъртеж и едва дишала от болки в ребрата. Наложило се да я заведат на лекар в Р. Направили нужните изследвания, обяснили и че може да подаде официално оплакване срещу съпруга си…и й съобщили, че е бременна.
Зарадвала се В., зарадвали се всички. Съпругът продължавал да пие и да изчезва за седмици, но поне спрели побоищата. Тъкмо младата жена се поуспокоила и животът й поднесъл нови изненади –мъжът й влезнал в затвора за 3 години, установили, че чака близнаци и свекървата я прогонила, защото решила, че тези деца не са от сина, близнаци в рода нямали и това, с двете бебета било дяволска работа. Така мислили и родителите на В. Те имали още 4 дъщери и нямали нито място, нито желание да се грижат за детето си.
За щастие я приютява лелята на момчето. Дели всеки залък с нея. Затова и децата В. кръщава на нея. И Двете. Иван и Ивана.
После е ясно – помагаме! ОЗД, ние, те самите….
Децата ще пораснат, дай боже живи и здрави. Може и бащата да ги обикне някой ден. Може и бабата да се припознае в тях някога…За мен беше странно отношението на общността към близнаците. Понеже е рядко, да не кажа почти неслучващо се, значи дяволът има пръст.
Разбира се, че ще се опитаме да разясняваме, че това не е така. Освен предметната и емоционалната помощ там ще се налага да говорим много, да разясняваме, да убеждаваме, че не магията, а природата си е свършила работата както трябва. Надявам се, случаят на В. да има щастлив край.
Поне аз ще вложа ум и сърце за това.
The strong desire
Over the years, I have been around Roma neighbourhoods many times. I have seen poverty, grief, drug addiction, drunkenness, cruelty, injustice, but also a lot of trust and love. From the beginning of the journey, my mentor and HHC guru warned me: “You will see a very different world. But never forget that these are people who love their children, however different the way they do it”. And I accepted it. It was hard, not right away, but it worked.
After nearly ten years in this human centrifuge of fates, I thought I had seen it all.
Well, until the hot August of 2024. The telephone rang insistently. I picked it up. A frantic voice on the other end of the wire, not even introducing herself to me, I recognized her... She was asking for emergency help. A mother with twin babies came home to the village of G., alone, desperate, sick, penniless and of course - at the
bottom of despair. No time for details on the phone. The temperature outside was 39 degrees Celsius. Even the air conditioning could not handle the weather inside. I made a quick list of essentials and hopped in the car with my grandson who was visiting from New York. I am intentionally mentioning the latter because after what he has seen, his emotional peace has changed noticeably. And his questions about the occasion rained down for days. I spent hours answering him the most difficult question of all - “Why?”;
When I arrived, M., the head of the Child Protection Department, was waiting for me. I entered the house, which consisted of 2 rooms. I noticed that at least it was clean. On the bed, a woman in
her twenties were lying. Well, at least she was not a child, I noted in my mind. She was looking at me with her big colourful eyes and told me an extremely atypical story for Roma people. She got married at the age of 14. She didn’t like the boy, but nobody asked her. She moved to his place and they lived together. A year passed and V. didn’t get pregnant. The husband’s relatives began to look at her with evil eyes and to whisper. After another year, her supposedly meek husband started beating her, drinking and not coming home for days. She wanted to go back to her village, but her father said he didn’t want her to be so defective because she couldn’t get pregnant. So, this was how more than four years passed – with fighting, quarrelling, leaving her hungry, and punishing her with silence as if she were a leper. After another severe beating, V. felt very bad - vomiting, dizzy and barely breathing from pain in her ribs. She had to be taken to a doctor in M. The doctors did the necessary tests, explained she could file a formal complaint against her husband... and told her she was pregnant. V. was happy, everyone was happy. The husband kept drinking and disappearing for weeks, but at least the beatings stopped. Just when the young woman calmed down, life gave her new ordeals - her husband went to jail for 3 years, it became clear that she was expecting twins therefore the mother-in-law banished her because she decided that these children were not from her son, as there were no twins in the family and that, being pregnant with two babies, had something to do with the devil.
V.’s parents thought the same way too. They had four other daughters and had neither the space nor the desire to care for her. Fortunately, the husband’s aunt offered her shelter at her place. She shares everything with V. – her home, her food... That was the reason why V. named both her children after her - Ivan and
Ivana. Then it is clear - we help! The Child Protection Department does, we do, they do...
The children will grow up, may God bless them with health and happiness. Maybe the father will begin to feel love for them someday. Maybe the grandmother will start to love them someday, too...The community’s attitude towards the twins was strange to me. Since it is a rare occasion, almost unheard of and not happening, then the devil has a hand in the whole thing according to the Roma people’s beliefs.
Of course, we would try to make it clear that this is not the case. Apart from the substantive and emotional help, there will have to be a lot of talking, explaining, and convincing that it is not black magic but Nature that has done its job properly. I hope V.'s case will have a happy ending.
At least I will put my mind and my heart into it.
9.12.2024 г. 06:51
Надежда и домове за децата
Когато имаш подкрепа, можеш много / When you have support, you can do a lot
Когато имаш подкрепа, можеш много
Искаме да ви разкажем за живота на една майка и нейните две деца, пътят й в чужбина и завръщането й в страната, предизвикателствата, трудностите, но и подадената ръка от „Надежда и домове за децата – България“.
Потърсиха ни от ОЗД Кърджали за случай, по който заедно да работим и да съдействаме по предприетата мярка за превенция на раздялата.
Цялото семейството – майка, баща и двете деца са били в Германия, където бащата е работил в строителството, а майката е работила в кухня. Тя е с основно образование. Със спестените пари са си купили част от къща в с. Широко поле, състояща се от две стаи, кухня и баня. Но не винаги е възможно пълно щастие. Бащата се събира с друга жена и прогонва майката и децата. Те се връщат в България и се установяват в семейното жилище.
Майката остава без помощ и почти без доходи. До м. март 2024 г. е получавала майчински, а до април 2024 г. е получавала помощи за безработица от Бюрото по труда в размер на 418 лв. Не може да получава детски, т.к. бащата е прекъснал връзка с тях и не предоставя документ за доходи, не оказва и парична помощ на семейството си. Майката е с леко психично заболяване –
„емоционално нестабилна личност“, което се проследява от лекари в местния психодиспансер. Налага се майката на период от 2-3 месеца да постъпва в болницата, приема и лекарства постоянно.
Родителите на майката живеят в съседно село и когато майката постъпва в болницата, те се грижат за децата. Дядото получава пенсия, имат и градинка и помагат на Мелиха и децата колкото могат, но възможностите им не са големи. По-голямото дете М. посещава училище, а през новата година ще постъпи в техникум. Малкото дете Т. се отглежда у дома от майката, баткото също помага и се включва в отглеждането на брат си. Отношенията между децата и майката са много добри, личи си, че са привързани един към друг и се обичат. Майката не може да допусне да се раздели с децата. Полага всички усилия да се
грижи за тях – поддържа къщата и децата чисти, готви им и е осигурила играчки на малкия.
Надежда и домове за децата е непрекъснато до майката и децата, напътства я, съдейства й и
оказва емоционална подкрепа.
Задачите, които си поставихме, за да окажем помощ на семейството са следните:
1. Осъществяване на контакти с личния лекар на майката, получаване на информация от него за заболяването й, как се развива, особености, за да можем пълноценно да й помагаме и съдействаме;
2. Регионалният координатор на Надежда и домове за децата – България оказа съдействие за подаване на документите за ТЕЛК за нея;
3. Заедно с водещия социален работник от ОЗД – Кърджали извършваме регулярни посещения и наблюдение на децата;
4. Поради затрудненото финансово състояние на семейството на този етап оказваме подкрепа на семейството с памперси за малкото дете и храна за цялото семейство;
5. ОЗД насочи майката да ползва услуга от Център за обществена подкрепа – оценка и повишаване на родителския капацитет. Ние, когато се налага придружаваме майката, срещаме се с колегите специалисти от ЦОП, обменяме опит и практики, услугата ще продължи да февруари 2025 г.
През изминалите месеци насърчихме и помогнахме на майката да подаде документи в ТЕЛК. Очаква се решение. Когато получи такова тя ще има постоянен доход, който няма да поставя семейството в риск да останат без храна и доход. Баткото работи през лятото сезонна работа и помага на майка си, купува играчки на Т. Подпомагаме майката да разкопае дворчето и да го превърне в зеленчукова градина. Заедно с по-големия син са намерили в интернет указания за изработване на циментови фигурки за украса на градините и имат желание да потърсят начин за продажбата им. Съдействаме на семейството да търсят надомна работа по интернет, което би било възможност за осигуряване на доходи. Разговаряме и подготвихме майката за постъпването на Т. в детска градина. „Надежда и домове за децата“ потърси съдействие от местния кмет за решаването на възникнал междусъседски спор.
Ще продължим помощта до постигане на устойчивост и сигурни доходи за семейството, ще продължаваме да поддържаме връзка и наблюдения, както и да оказваме съдействие, консултиране и застъпничество, както и да работим с всички партньори и замесени в случая.
When you have support, you can do a lot
We want to tell you about the life of a mother and her two children, her journey abroad and her return to her homeland, the challenges, the difficulties, and the hand given by Hope and Homes for Children - Bulgaria.
We were sought by the Child Protection Department in Kardzhali about a case to work on together and to assist in the measures taken to prevent separation.
The whole family – the mother, the father and the two children were in Germany where the father used to work in construction and the mother used to work in a kitchen. She has primary education. With the money they had saved, they bought part of a house in the village of Shiroko Pole. The property they bought consists of two rooms, a kitchen and a bathroom. However, achieving complete happiness is not
always possible. However, the father got together with another woman and banished the mother and the children. They returned to Bulgaria and settled in the family home.
The mother was left without help and almost without income. Until March 2024 she received maternity benefits and until April 2024 she received unemployment benefits from the Labour Office for BGN 418. She cannot receive child benefits as the father has cut off contact with them and provides no proof of income, nor does he provide any financial aid to his family. The mother has a slight mental illness - an
“emotionally unstable personality”, which is monitored by doctors at the local psychiatric hospital. The mother has to be admitted to the hospital every 3 months, and she takes medication constantly. The mother’s parents live in a village nearby and every time the mother is admitted to the hospital, they take care of the children. The grandfather is paid a pension, they also have a garden and help Meliha
and the children as much as they can, but their opportunities are not that great.
The older child M. is attending school, and during the new school year, he will be enrolled in a technical school. T. is a toddler and he is being raised at home by his mother, his elder brother also helps and joins in looking after his little brother. The relationship between the children and the mother is very good, it is obvious that they are attached and love each other. The mother cannot allow herself to be separated from the children. She makes every effort to take care of them - keeps the house and the children clean, cooks for them and provides toys for the little ones. Hope and Homes for Children is constantly there for the mother and her children, guiding her, assisting her and providing emotional support.
The tasks we set ourselves to help the family are as follows:
1. Making contact with the mother’s general practitioner, getting information from him/her about Meliha’s illness, how it develops, features, so that we can fully help and assist her;
2. The regional coordinator of Hope and homes for children - Bulgaria assisted her in submitting her documents in order to apply to Labour expert doctor’s commission;
3. Together with the lead social worker from the Child Protection Department in Kardzhali we carry out regular visits and monitoring of the children;
4. Due to the difficult financial situation of the family at this stage we support the family with diapers for the young child and food for the whole family;
5. The Child Protection Department referred the mother to use a service from the Community Support Centre - assessment and improvement of the parental capacity. We accompany the mother when necessary, meet with fellow professionals from the Community support centre, and share experiences and practices, the service will continue until February 2025.
Over the past few months, we have encouraged and helped the mother to submit her documents to the Labour expert doctor’s commission. A decision is pending. When she receives one, she will have a steady income that will not put the family at risk of going completely without food and income. The older brother had taken seasonal jobs during the summer and helped his mother financially and bought Turhan toys. We helped the mother dig up the backyard and turn it into a vegetable garden to support her livelihood. Together with the older son, they have found instructions on the internet for making cement figurines to decorate the garden and, they are keen to find a way to sell them. We assisted the family on how to look for home-based work on the internet, which would be a good income-generating
opportunity. We talked to the mother to prepare her for the moment when T. would turn 3 and should start kindergarten. Hope and Homes for Children also supported the family with diapers and food, and We sought the assistance of the local mayor to resolve an inter-neighborhood dispute.
We will continue the assistance until the family has sustainability and secure income, and we will continue to monitor them, provide assistance, counselling and advocacy, and work with all stakeholders.
Абонирайте се за email известия за кампанията.
Кампанията подкрепиха
Сортирай по:
Анонимен
50,00 лв.26 дек 2024
<3
Анонимен
50,00 лв.04 дек 2024
:)
Ангелина Иванова
100,00 лв.01 дек 2024
Успех!
Юрий Вълковски
100,00 лв.22 окт 2024
Успех!
Анонимен
27,16 лв.04 сеп 2024
Нека Бог бъде с вас
18 39979 лв.
36 36000 лв.
50%
Подкрепи.бг работи с 0% комисиона. Възможни са единствено изрично упоменати банкови такси.
дарители (143)
Пожелания (21)
Анонимен
20,00 лв.
|
преди 6 дни
Анонимен
50,00 лв.
|
преди 9 дни
Georgi Nedelev
100,00 лв.
|
преди 12 дни
Georgi Nedelev
100,00 лв.
|
преди 13 дни
Анонимен
20,00 лв.
|
преди 13 дни
1-5 от 143
Подкрепи.бг не използва бисквитки, освен тези от трети страни, нужни за аналитичните компоненти Google Analytics и HotJar. Приемането на бисквитките ще ни помогне да подобрим вашето потребителско преживяване.